Нашите малки революции

5 Ноември е скъпа ми Evey. Поне за още 25 минути от писането на това изречение. Навън е тихо. В стаята ми вече е тихо. В мен е тихо. Рядко ми се случва, честно казано. Обикновено в мен крещят толкова много неща. Вероятно ако можех да представя с някаква снимка умът си, то би било една от онези, на които много костюмирани чичковци с телефони и листи хартия крещят разни неща на стоковата борса. И изгледахме филма. Хех, от отдавна не бяхме гледали нещо заедно

И се замислих. Наистина са малко случаите, в които да срещна човек, с който до такава степен се разбираме, че се натъжаваме на един и същи кадър и трепваме, когато чуем нещо, което знаем, че е от значение за другия. Думичка, фраза или просто звук.

А когато ми стане студено на ръцете винаги се сещам за теб. И дъхът ми, който като огън без пламък се опитва безуспешно да ги сгрее ми напомня за теб и за нашето сбогуване в зимната нощ. Вероятно би прозвучало странно, но и всеки път когато чуя някой да говори против бездомните кучета се сещам как се радваше на онова кученце на спирката. И когато бързам глупашки за автобуса, защото съм забравил да си погледна часовника се сещам за теб – как бягахме до спирката на 64 онзи мрачен Софийски ден..

Нашите малки революции мило. Няма да се изчерпат само с това.

Лъв ю

а пък някой ден … знаеш.

p.s. i tiger u.

more than words.

честити sweet 16, любов моя,

има ужасно много неща, които искам да ти пожелая. това, че всички искаме да си жив и здрав, мисля, че е ясно … все пак сме си егоистчета и не се заблуждавай, просто изпитваме нужда от теб и затова ти го пожелаваме всяка година. а и когато изпадна в един от онези моменти, когато глупаво се запитам какво бих правила без теб, бързо се спирам, защото няма как да го измисля … pas sans toi. ^^ но ти, мило мое съкровище, си мечтателче … затова ти желая една незабравима година. година, в която всеки ден да е цветен. позволи на дните си понякога и да са сиви, мило, за да може още повече да изпъкнат шарените, но не особено често, защото трябва да търпя мрънкането ти … mkay ? ^^ пожелавам ти приключения – безброй, безброй много. и, не, изобщо не казвам да са леснички, защото аз вярвам в теб и съм убедена, че ще се се справиш. а и знам, че ги обичаш. моето малко изследователче на улица „Буря“. (: пожелавам ти много падащи звезди. не защото те ще изпълнят желанията ти, с това трябва да се справиш сам и знам, че ще го направиш … а по – скоро, за да ти вдъхват увереност и да се отразяват в красивите ти очички. пожелавам ти много красота около теб, под каквато и да е форма, за да може да те вдъхновява, а и да не изглежда толкова незабележим света на фона на твоята вътрешна. пожелавам ти пътят да върви само напред, защото си едно от най – прелестните създания, които съм имала шанса да опозная и се надявам от дъното на душата си никой и нищо да не успее да промени това. обичам те, заради това, което винаги си бил. заради това, което си сега. и заради всичко, което желаеш да бъдеш. и нека пак проявя малко егоизъм … моля те, моля те, ела до София … поне веднъж. защото вече липсваш безумно много. но и да не успееш, знаеш … някой ден … (:

пожелавам ти всичко, което би те направило щастлив. защото заслужаваш дори повече.

p.s. itu.

Коте

Коте, коте, коте, мило мое коте. Това е мъничкият ми глупав начин да ти кажа Честит Рожден Ден ^^

Мисля, че дори цялата блогосфера да изпиша с постове колко много значиш за мен, би било недостатъчно за да ти го покажа с думи. Искам да ти пожелая обаче да се сбъднат всичките ти мечти и желания, да бъдеш винаги с хора, които обичаш, болестите да бягат от теб както бацили от Доместос, а щастието постоянно да ти диша във вратлето и да те води към следващата сладка ситуация шептейки колко добре ще си прекараш ^^

Шашавото е, че колкото и да се мъча ми е трудно да измисля нещо наистина оригинално, с което да те накарам да ахнеш. Ама виж! Въпроса е, че заради теб бих се излагал пред целият свят (като за кашончето пред НДК, ако се сещаш xD). Енд ай донт кеър дали на някой му изнася или не. Знаеш, че ми пука за теб. A lot И в мечтите ми сме сами, само аз и ти, броейки звездите, мила моя Луничке!

Хауевър,

Честит Рожден Ден миличко,

Обичам си те много! ^^ *мега-гуш*

(деба!)

je decrouche les etoiles et la Lune pour toi

nope, не сме спряли да се обичаме. ^^ знам, че ни завиждате. а ако не ни завиждате, то трябва. а и дори да не трябва, просто ми направете кефа, окей? xD [а и имам няколко туиксчета ... не че нещо ... кхъм.]

всъщност главната тема на тази публикация [защото да, по офлюфите, постът ми учудващо има тема] е едно публично извинение. а и не искам да помислите, че Стеф ме обича повече отколкото аз него, защото ще сте далеч от истината. ама това не съм ви го казала аз.

Sweetheart,

съжалявам, че напоследък бях такъв … задник. бих използвала и по – красноречив израз, но истината е, че в последно време бях толкова задник, колкото може би никога не съм била. и не се извинявам точно за това, че бях задник, а това, че бях задник с теб. защото … *поема въздух* тисиедноотнай-хубавитенещакоитосамисеслучвали *издиша*. и, ндам, имаше една запетайка.

благодаря ти, че ме усмихваш. винаги, винаги, винаги. просто влизаш в skype и хооп! усмивката просто изниква на лицето ми. да не сте в някакъв таен съюз? защото ако е така, не си го и помисляй! аз и гумените ми съблезъби психопатета ще успеем да завладеем света мноого преди вас. дори с презвъняване или sms. дори с пълната безсмислена глупост. и дори само с това, че си там … усмихваш ме.

благодаря ти, че ме обичаш. знаеш какво съм особняче и как емоционалният ми идиотизъм не се понася добре с любовта. но при теб е различно … мога да приемам любов. и мога да отдавам любов. и колкото повече, толкова повече … но никога достатъчно.

благодаря ти, че мечтаеш с мен. защото всеки път, когато в този мой малък нереален свят се прокрадне дори един нюанс на сивото, дори мисълта, че в него е и още едно същество, наново го оцветява. защото няма. няма сиво.

благодаря ти, че … аз ти показах себе си. и ти остана.

и, внимавай, милионната ни щура шумна публика ще те оцвъка целия с домати, ако не ми простиш, че бях такъв задник. ;Р

p.s. i tiger u. <3

Една емоционална връзка

Не знам, дали ви се е случвало да изпитвате такава връзка с човек, че да преживявате неговите емоции. Ето, например когато знам, че се чувства кофти, моето настроение също е скофтено. Когато знам, че ѝ е сиво, и аз се чувствам като тежък буреносен облак. А когато знам, че е ядосана на мен – просто се мразя.

От както обичам това момиче, аз преживявам с нея, откъсвам се от реалността с нея, страдам с нея и се радвам с нея.

Защото ако не с моето сладко Тигърче, с кого друг да имам подобна емоционална връзка.

Защото знаеш, че ще бъда до теб каквото и да се случи.

Защото си те обичам, Мило!

моите любими 5 sms-а от Стеф

5то последно място, но не и в сърцето ми, там всичко си е на първо идвааа ~ „Kak si milo? Tuk gree slun4ice. Denqt e prekrasen i si mislq za teb. Obi4am te ^^^^^^“ ~ <3 :]

4то предпоследно място, но не и в сърцето ми, там всичко си е на първо е заа ~ „Dremq v 4as po s4etovodstvo i si mislq za teb. *Gu6kam te* miss u {{{{{{}}}}}}“ ~ абе, мило, счетоводство е едва ужааасно дълга дума за писане на латиница. xD 

3то бронзово място, но не и в сърцето ми, там всичко си е на първо владееее ~ „Ше уредя да ти дойда на гости. чакай ме. Весела Коледа :*“ ~ колко човека могат да се похвалят, че са крещяли от радост? ;Р  

2ро сребърно място, но не и в сърцето ми, там всичко си е на първо е предоставено наа ~ „Dori da e taka – v koeto se sumnqvam silno – si nai – prekrasniqt idiot po cqlata zemq! Obi4am te Luni4ke! Ne univai! *nejno gu6* (wtf. 6:35?! E. karai xD)“ ~ за първи и последен път ще го чуете от устата ми, но … заслужаваше си събуждането. ^^ и бях почти сигурна, че ще го сложа на първо, но …

на 1во златно и платинено място, както и в сърцето ми ее ~ „Ей, обичам те тигърче „ ~ кратко, точно … и завинаги. (:

Моите 5 любими смс-а от Мими

Намбър файф: don’t worry about a thing ’cause every little thing gonna be alright. i tiger u <3

Фоър е за: Stef, mili4uk, kak si? Sujalqvam, 4e taka te ostavih, no mi sprqha neta i posle izlqzoh. Ne si li 6tastliv? Tq te obi4a! I az te obi4am. Mnogo! (не обръщайте внимание на предпоследното твърдение, олд шит)

Следва Три: milo, s ba6ta mi sum teq dni ii ne znam koga 6te mojem da se 4yem, a i v skype nadali 6te vlizam. vesela Koleda, moe luv4e. Obi4am te. <3

Гоуйнг Ту набър Ту : 4estit imen den na teeb. 4estit imen den na teeb. 4estit imen den, mili Stef4oo. 4estit imen den na teeb. <ima6 kusmet, 4e nqma zvyk xD> i tiger u. <3

И номер уно за един от днес, който ми усмихна шибаният ден : „hold me close, don’t ever let me go …“. nashta pesen po radio 1 rok. ^^ sujalqvam, che tezi dni bqh takuv surditko. i tiger u.

О, и да спомена м-у другото

Видяхме се

all I want for Christmas …

благодарение на теб имам всичко, което някога съм искала за Коледа. <3 ^^

p.s. сложих сама нова категория! гордейте се с мен. xD

p.s. 2. i tiger u <3  :]

Знаете ли какво е любов?

Снощи една позната ми обясни, отново, че любовта е секс. Не.

Не е така.

Любов изпитвам сега. Когато съм готов да преобърна света наопаки за да бъде добре Тя. За да не страда, за да не я боли. Готов съм да се моля на отречен Бог, да унищожа собствените си идеи на парчета, да разкъсам реалноста на хилядите ѝ деликатни шибани частички за да се добера до нея и да я прегърна. Да вложа същността си в тази прегръдка. И тя никога повече да не я остави!

Всичко ще се нареди.

Нашият първи пост

Заедно Аз съм Стефчо. A.k.a. Питър Пан ^^

et moi, Evey. a.k.a луничка. a.k.a определено не – Мими. xD

Ндам, две от тези названия са мое производство, познайте кои (hint: Родителите ѝ не са хипита)

да, за разлика от мен. ^^ със сигурност сте доста озадачени какво, по офлюфите, правим … ние също. xD истината е, че така стана, че през една лятна  вечер Съдбата определено нарочно ме запозна с Питър Пан. и оттам започна всичко … ^^ познати ли са ви онези неща, за които думите не стигат? е, то е едно от тях. и донякъде в момента съм тук и пиша това, защото се надявам някой ден, всички думи, които успея да постна да създадат поне една минимална представа какво може да значи един единствен човек. приемете го за желание да ви усмихнем, за желание да споделим, за желание да успеем да предадем поне малко от магията, която успяхме да открием един в друг. :]

Запознахме се чрез една наша обща приятелка, която ще наречем Хез (защото я наричаме Хез [аз я наричам Блуп! ;P ] ). Така де, разбирате ли, седя си една вечер най-спокойно и необезпокояван, когато едно непознато момиче ми се включва със съобщение от нея (а в последствие и много лошо мнение за мен). Но когато пожелах да се запознаем, а тя ми отговори, че е Фифилия от страната [на поничките], където слоновете акат пеперуди и още нещо странно (смисъл, че ми каза още нещо странно, не че акат още нещо странно) ме заинтригува. В последствие Хез ми сподели, че е имала намерението да ни запознае. Но не съм сигурен дали в плановете й е влизал факта, че Мими не беше особено ентусиазирана да си говорим дори xD Е, нали съм нахален, накарах я. Не мисля, че съжалява Нито пък аз (сега тук принципно й пускам мноооого гушки xD)

както обикновено аз излизам лошата в историята. xD истината е, че не съм сигурна кога наистина започнах да те харесвам като човек, някак в началото беше тоооолкова скучен и се чувствах a little bit по – незнаеща и неразбираща от теб. xD но … нали знаете, че така обикновено става и във филмите? ^^ ако обикнеш някого от самото начало, не е толкова интересно. и така с месеците, с чатовете, с лигавите вечери и по – сериозните и натъжаващи дискусии, обикнах това инатливо – правещо – твърде – много – комплименти същество. ;Р истината е, че дори не съм сигурна когато се получи така, че той да се превърне в една от главните причини да влизам в skype, нито откъде накъде човек, събуждал ме в 06:35 h може да е все още с всичките си крайници. ^^ предполагам, чее просто го обичам прекалено много? ^^

Вярно е, все пак ми търпи мега-глупостите, редовно! (е, освен когато е в по-..специфични настроения ) Важно е да се отбележи обаче, редом до това, че ще си правя колкото комплименти си искам, защото си ги е заслужила, че от както се познаваме, до сега не помня да е имало ден, в който да не сме си писали или поне да не съм се сещал за нея. Просто ежедневието ми е празно без нея ^^ Само това, че още със събуждането днес се сетих, че трябва да й пиша, защото по-късно ще излиза показва колко много я обичам! (Принципно първата ми мисъл в събота сутрин е „Храна“, а аз обичам много да ям! Правете си сметката!) Има само едно малко проблемче. Вероятно вече си мислите, че се виждаме често, но не е така. Всъщност никога не сме се виждали. Тя е в София, а аз съм в едно забито село близо до Балчик. Just not fair! Броим дните с нея до момента в който най-накрая ще зърна красивите ѝ очички ^^

май пропусна, че очите ми не изразяват никаква емоция. xD та … дам. ^^ иначе би било твърде хубаво, за да е истина. но както пеят Металика „so close no matter how far. couldn’t be much more from the heart.“. :] а и когато даден човек вече е в сърцето ти, ти постоянно го носиш със себе си, нали така? *гуш*

Знам, че си с мен мило! И аз съм с теб. Вчера, днес, сега, после, утре, вдругиден, по-вдругиден, другата седмица, другата година.. Винаги! ^^ Обясни на драгите читатели, моля те, като заключение на дългичкият ни пост, какво щях да правя без теб?

щеше да си скучен? xD добре, де … истината е, че той каза, че ще е тъжен, но наистина се съмнявам, защото един истински мечтател никога не е тъжен … не и докато има мечтите си. <3 ^^ so … the end?

Aми когато мечтата си ти?

значи вече е реалност. *гуууш* [това беше подло, Стеф ;Р ]

p.s. i tiger you <3 ^^